Междуна­роден Час на Земята

Часът на Земята — това е еко­ло­гична акция, която се про­вежда всяка година в послед­ната или пред­по­след­ната събота на месец март от 20:30 до 21:30 местно време. Идеята е на Светов­ния фонд за дивата при­рода, който за първи път е провел Часът на Земята през 2007 година в Австра­лия.

Целта на меро­при­я­ти­ето — да се при­влече вни­ма­ни­ето на чове­че­ството към кли­ма­тич­ните про­мени на пла­не­тата чрез силата на енер­гийна общ­ност. Органи­за­то­рите при­кан­ват всички хора с акти­вен начин на живот, да се вклю­чат в акци­ята и да изклю­чат всички осве­ти­телни и елек­три­че­ски уреди за един час.

Ежегодно в акци­ята вземат уча­стие все по-голямо коли­че­ство хора. През 2008 година в Часът на Земята взеха уча­стие около 50 мили­она души по целия свят. През 2009 година съби­ти­ето бе най-масо­вото — повече от един мили­ард жители на Земята. Година по-късно, в съби­ти­ето участваха около 1500 града от 107 страни по целия свят. По-късно към акци­ята се при­съе­ди­ня­ват някои страни от Африка и Азия.

В голе­мите гра­дове, в този час по жела­ние на участ­ни­ците в акци­ята се изклю­чва освет­ле­ни­ето на исто­ри­че­ски памет­ници, забе­ле­жи­тел­но­сти, адми­ни­стра­тивни сгради, хотели, улици, ста­ди­они, тър­гов­ски цен­трове, и дори летища. В домо­вете се изклю­чва освет­ле­ни­ето, изклю­ч­ват се елек­три­че­с­ките уреди (изклю­ч­ва­нето на асан­сьо­рите е забра­нено). Провеж­дат се и други кул­турни, спортни и еко­ло­гични меро­при­я­тия. В акци­ите вземат активно уча­стие известни спор­ти­сти, актьори, теле­ви­зи­онни водещи и други обще­ствени фигури.

Едновре­менно с това, Часът на Земята е много кри­ти­ку­ван от екс­пер­тите. Много инже­нери, енер­ге­тици и физици под­чер­та­ват без­сми­сли­ето на съби­ти­ето. Своите думи те под­кре­пят със след­ните факти: акци­ята не нама­лява енер­го­по­треб­ле­ни­ето, тъй като тур­би­ните в цен­тра­лите, про­из­веж­дащи енер­гия, не могат да спрат за един час. Освен това, ико­но­ми­са­ната енер­гия през този час, не може да се натрупва и въг­ле­род­ния диок­сит отде­лен при про­из­вод­ството все пак попада в атмо­сфе­рата. Също така ряз­кото сни­же­ние, а след това ряз­кото уве­ли­че­ние на потреб­ле­ни­ето на енер­гия може да доведе до огромно нато­вар­ване, което ще доведе до повреди в елект­ро­цен­тра­лите и други про­блеми.

Ако човек е наи­стина загри­жен за про­блема с изме­не­ни­ето на кли­мата и пре­ко­мер­ната кон­су­ма­ция на енер­гия, то той може да се опита да го реши, не чрез емо­ци­ите, а с ума си. За това е нужно да ана­ли­зира ефек­тив­но­стта на своето потреб­ле­ние: да се откаже от обик­но­ве­ните крушки, заме­няйки ги със све­то­ди­одни, да изо­лира поме­ще­ни­ята си и да използва възоб­но­вя­еми източ­ници на енер­гия. Именно така може да се допри­несе полза на пла­нетата не с думи, а с дела.