Петно на нашата био­графия

Помните ли, как се паза­ру­ваше преди 30 години? Взимаха се пазар­ски чанти и в тях се е поста­вяха: хар­ти­ени пакети със зър­нени и тестени изде­лия или бур­кани с кисело мляко. Неприятно, а!

Какво е сега? Всичките про­дукти са раз­фа­со­вани в най­ло­нови тор­бички, мля­кото и млеч­ните изде­лия — в пласт­ма­сови кутийки и бутилки, месото — в под­ложки от сти­ро­пор. И всичко това на касата се поставя в друга най­ло­нова торба, която вкъщи може да влезе в упо­треба още веднъж. В нея се поставя боклук, който се изхвърля в боклук­чий­ските кофи. Удобно! Не е както преди 30 години, когато боклукът се съби­раше в кофа, после се нала­гаше кофата да се изнесе, да се измие и изсуши.

И въобще не мислим какво става с този боклук после. А всъщ­ност ето какво се случва. Всичкият боклук от гра­до­вете се извозва на сме­тища, където лежат огромни нераз­ла­гащи се пла­нини. Зловещи, те димят с отро­вен дим и замър­ся­ват въз­духа.

Вятърът издига в небето тънки най­ло­нови тор­бички и ги отнася в горите и поле­тата, където ще лежат много, много време. Пластма­сата не се раз­лага от мик­ро­ор­га­низ­мите, а само­сто­я­телно и отнема — от 400 до 1000 години.

Но кар­тин­ката в море­тата и оке­а­ните е ужасна, където боклукът от близ­ките гра­дове, села и кораби, се изхвърля и се събира в кило­мет­рични сме­тища на повърх­но­стта и дъното на море­тата. В целия Интернет има доку­мен­тални кадри, където рибари си пре­пра­вят път през полета от пласт­ма­сови отпадъци, опит­вайки се да ловят риба. Децата, живе­ещи близко до замър­се­ните аква­то­рии, се къпят в пяната на най­ло­нови тор­бички и пласт­ма­сови бутилки, защото нямат избор. Морските животни, запле­тени в боклука, умират мъчи­телно от без­си­ли­ето да се осво­бо­дят.

През 1997 година оке­а­но­гра­фът и състе­за­тел Чарлз Мур наме­рил в Тихият океан гигант­ско петно от боклук. То се намира между Калифор­ния и Хавайс­ките ост­рови в север­ната част на Тихият океан. Точният размер на пет­ното засега е неиз­вестно, но по пред­ва­ри­телни сметки е от 700 000 до 15 000 000 квад­ратни кило­метра, тоест — до 8% от общата площ на Тихият океан. Това е поло­ви­ната тери­то­рия на Русия. А при­бли­зи­тел­ното тегло на този боклук — повече от 100 000 000 тона! Това са страшни цифри. Но най-страш­ното е, че ние сами сме си напра­вили това гигант­ско све­товно сме­тище, където прак­ти­че­ски живота отсъства напълно.

Пръв Чарлз Мур започва изу­ча­ва­нето на дви­же­ни­ето на боклука в Светов­ният океан. Оказва се, че водо­вър­тежът на север­ните части на Тихият океан събира боклук не само от близ­ките места, а и от край­бре­жи­ето на Япония и Северна Америка. Благода­ре­ние на тече­ни­ята, всич­ките отпадъци се насоч­ват към центъра на водо­вър­тежа и оста­ват там.

Океано­ло­зите са уве­рени, че такива петна има във всички океани. Органи­за­ци­ята «Институт пет водо­вър­тежа», осно­вана през 2009 година, зани­ма­ваща се с изслед­ва­нето на Светов­ния океан, тър­сеща ново­об­ра­зу­ващи се сме­тища и тър­сеща реше­ния за еко­ло­гич­ните про­блеми. По оценка на уче­ните, 80% от боклука попада в океана от мате­рика, а 20% — от кора­бите, които плават в него. 70% от боклука потъва на дъното. Получава се, че гигант­ски сме­тища лежат и на дъното на океана. Всяка година в Света се про­из­веж­дат 260 000 000 тона пласт­маса, 10% от които после се оказ­ват в океана. Струва ли си да гово­рим за раз­мера на еко­ло­гич­ната ката­строфа, която е необ­хо­димо да спрем сега, докато не е ста­нало твърде късно.

Чарлз Мур, който е посве­тил живота си за реша­ване на про­бле­мите на пет­ната от боклук в океана, пред­лага своя про­грама за пре­кра­тя­ване на еко­ло­гич­ната ката­строфа. Първият и най-глав­ният пункт — това е пълна про­мяна на съзна­ни­ето и грижа за при­ро­дата.

Социална реклама: «Замърся­вайки океана, го замър­ся­ваме за дълго»

Мур пред­лага все­въз­можни начини за пре­кра­тя­ване попа­да­нето на отпадъци в океана. Негови под­дръж­ници са много зна­ме­ни­то­сти, в това число — семей­ството и вну­ците на зна­ме­ни­тия Жак-Ив Кусто. Учените под­чер­та­ват, че замър­ся­ва­нето на Светов­ния океан започва с невин­ната пласт­ма­сова чашка, която е оста­вена на плажа по време на пикник.

Много страни поддъ­р­жат ини­ци­а­ти­вата на Чарлз Мур. В повече от 40 страни в света — Ирландия, Шотлан­дия, Сингапур, ЮАР, Канада, Бангла­деш, Тайван, Австра­лия, Дания, Молдова, Танзания, Руанда, Белгия, Германия, Нидерлан­дия, Норвегия, Уелс, Египет, Израел, Китай, Франция, и други страни — вече е огра­ни­чено или напълно забра­нено про­из­вод­ството и използва­нето на най­ло­нови тор­бички.

Ще се надя­ваме, че в този списък скоро ще се появи и България. А до този момент ние ви при­зо­ва­ваме да вне­сете вашият принос в защита на при­ро­дата. Използ­вайте плат­нени торби за паза­ру­ване, не купу­вайте про­дукти в пласт­ма­сови опа­ковки, не използ­вайте пласт­ма­сови едно­кратни посуди.